За пациента

За пациента / Колянна става / Какво представлява колянната артроскопия?

ортопед ортопед ортопед

Какво е колянна артроскопия?

колянна артроскопия

Артроскопията на коляното е оперативна процедура, при която чрез минимален разрез на кожата, проникваме с оптична система в ставата и осъществяваме оглед, диагностика и лечение на всички вътреставни структури.

 

От кога датира колянната артроскопия?

За първи път колянна артроскопия е направена от Проф. Kenji Takagi (1888-1963) от Университета в Токио през 1918г. /коляно на кадавър/. Година по-късно /1919г/ той прави първата колянна артроскопия на пациент. Паралелно с него Д-р Eugen Bircher (1882-1956) от Швейцария през 1921г. прави първата артроскопия в Европа. В Америка такава е направена през 1925г. от Д-р Phillip Kreuscher (1884-1943).


След тях много техни ученици и последователи, като Д-р Watanabe, Д-р Burman, Д-р McGinty, Д-р O,Connor и др., развиват тази оперативна техника. Чрез създадените от тях школи се поставя началото на съвременната колянна артроскопия. Може би тук е мястото да отбележим, че напредъкът на артроскопията и мини-инвазивната хирургия е немислим без развитието на технологийте в наши дни.

 

Какво и как може да бъде увредено в
колянната става?

колянна артроскопия

Колянната става се състои от три кости – долната част на бедрената кост, горната част на големия пищял и капачка. Те са покрити със ставен хрущял и заедно с двата менискуса / външен и вътрешен/, вътрешните кръстни връзки /предна и задна/, колатералните връзки /медиална и латерална/, ставната капсула и залавящите се отстрани мускули образуват КОЛЯННАТА СТАВА.
Ставният хрущял, покриващ вътреставните повърхности на трите кости е хиалинен с дебелина от 2 до 5мм., която зависи от възрастта, зоната и степентта на износване (дегенерация). Той е гладък, с бял цвят и гарантира плъзгаемостта на ставата, без всякакво триене. Основна причина за увреждане на ставния хрущял е невъзможността на хрущялната повърхност да понесе натоварванията в областта на колянната става. Последните могат да бъдат едномоментни – при тежки травми или хронични - при продължителни натоварвания.

колянна артроскопия


Най-често използваната класификация в ортопедията за хрущялните увреди е четиристепенна. При първа степен, има увреда само на повърхностния хрущялен слой. При последната четвърта степен в увредената зона липсва хрущял.


Менискусите – медиален и латерален, са влакнесто-хрущялни образувания, с форма на сърп. Двата менискуса служат за попълване на несъответствията (неконгруентността) на ставните повърхности на двете кости, изграждащи колянната става. Със своята еластичност те поемат част от натоварванията в ставата. Уврежданията на двата менискуса, подобно на ставния хрущял, се получават при остра травма или при хронични натоварвания. Разкъсванията зависят от зоната на увреда на менискуса и от вида и дълбочината на скъсването. Възможно е да се засегнат следните зони на менискуса: преден рог, заден рог, средна трета. Най-честите разкъсвания са: езикообразно, радиално, вертикално- надлъжно, хоризонтално- надлъжно разкъсване, разкъсване тип “ дръжка на ведро ”, и комплексни разкъсвания .


Ставният хрущял и менискусите са тъкани, които не се кръвоснабдяват. Храненето им става само чрез ставната течност. Ето защо при тяхното разкъсване възстановяването е невъзможно или изисква определени условия.


Основните статични стабилизатори на колянната става са предна и задна кръстни връзки и двете странични – медиална колатерална и латерална колатерална връзка. Те са съставени от здрава влакнеста съединителна тъкан.


Медиалната колатерална връзка (МКВ) е вплетена в ставната капсула от вътрешната страна, а латералната колатерална връзка (ЛКВ) се намира от външната страна на коляното, извън ставната капсула и вътреставните коленни структури.


Предната и задната кръстни връзки се намират във вътрешната част на колянната става. Предната кръстна връзка (ПКВ) се залавя отзад и отдолу в областта на ямката на долната част на бедрената кост и достига до предната част на големия пищял. Задната кръстна връзка (ЗКВ) стой зад предната и има противоположен ход. Погледнати отпред, те се прекръстосват и затова се наричат кръстни връзки. Важност на връзковият апарат на коляното се състой в това, че в процеса на движение в различните етапи на походката, връзките, заедно със ставната капсула осъществяват стабилността на коляното.


Разкасването на връзковия апарат на коляното става само след тежка травма. Най-често се травмира и уврежда МКВ и ПКВ. Липсата на някой от стабилизиращите структури на коляното води до нефизиологични движения, което причинява болка, подуване, скованост, затруднена походкка. Всичко това води до бърза дегенерацшия на ставния хрущял.
Поради тази причина при увреда на структури, засягащи колянната става е необходимо да се вземат бързи мерки за правилна диагностика и адекватно лечение.

 

Артроскопско лечение на вътреставните увреди на колянната става

В това изложение няма да се спираме на алгоритъма от диагностични процедури, като рентгенови снимки, компютърна томография, магнитно-резонансно изследване, ултрасонография и др. - защо, кога и как се правят. Няма да говорим и за консервативното лечение на проблемите в колянната става, защото над 80% от съвременното третиране на проблемите от травматичен, дегенеративен и възпалителен характер в коляната става се решават чрез артроскопско лечение.

колянна артроскопия


Артроскопията е миниинвазивна процедура, която се прави под упойка в болнично заведение. Най-често се работи с оптика, чийто ъгъл на пречупване на светлината е 30 градуса. Съществуват 45 и 70-градусови оптики, които се използват много рядко и само при определена патология.


Оптиката на артроскопа прониква в ставата през пет-милиметров разрез на кожата, от предно-външната част на коляното. Нарича се антеро-латерален достъп. Той се ограничава от вътрешната страна от пателарното сухожилие, отгоре и отвън от от външния бедрен кондил, а отдолу от предно-външния ръб на големия пищял. Оптиката влиза в колянната става на 2 до 4 мм. над предния рог на външния менискус. Прави се оглед на вътреставните структури. Започва се от от вътрешната страна на ставата, като се оглежда вътрешния менискус по цялото му протежение, огледа минава през ПКВ и това което се вижда от ЗКВ. След това оптиката се насочва към латералния менискус, патело-феморалната става, латерален, горен и медиален рецесус. През цялото време на първоначалния оглед на ставата се следи за хрущялни дефекти и патология на синовията – вътрешната обвивка на колянната става. Съставя се план за лечение. Взема се решение за локализация на работния достъп. В голям процент от случайте той е един и обикновенно е предно-медиален. Може да има и повече от един работен достъп, като транслигаментарен, медиопателарен, задно-медиален, заднолатерален и др., което бива наложено от вътреставната патология и необходимостта от достигане с работните инструменти на определени структури. През работния достъп се прониква със сонда и поотделно се тестват всички структури в коляното. Тогава най-точно можем да кажем за каква патология се касае. Кой менискус е скъсан –вътрешен или външен? Коя част от менискуса е скъсана – преден, заден рог или средна трета? В коя зона е скъсването – първа зона най-външната или трета зона– най-вътрешната? Какъв е вида на скъсването. Какво е състоянието на ставния хрущял? Има ли хондромалация – размекване, или се касае разнищване, узури или големи хрущялни дефекти? Колко е голям и къде е локализиран дефекта? Даваме оценка на ПКВ и ЗКВ – пълно или частично е скъсването, прясна ли е лезията или е с голяма давност. Оглеждаме синовията в съответните рецесуси и търсим – свободни тела, кристали, срастваия, кръвонасядания, хондроматоза, разраствания на синовиалните въси и др.


След тази задължителна оценка на вътреставните структури преминаваме към решаване на проблемите в ставата.


При менискалните увреди правим премахване на разкъсаните участъци от менискуса и заглаждане зоната на разкъсването. Често, когато скъсването е в червената кръвоснабдена зона менискусът се шие. Съществуват два вида техники за шев на медискуса – отвън навътре и отвътре навън. При правилна преценка на оператора и спазване на всички индикации за менискален шев, ползването и на двете оперативни техники дава добър резултат.
При увреда на ставен хрущял, артроскопията също влиза в съображение. Имайки предвид вида, зоната и дълбочината на засягането на хрущяла, последният може да бъде загладен, разкъсаните повлекла отстранени, може да бъде бориран или да се направи хондропластика. Хондропластиката е миниинвазивна процедура, при която увредената част от ставния хрущял може да бъде заместена със здрав.

колянна артроскопия


Връзковия апарат – основно ПКВ и ЗКВ, също много успешно се лекуват артроскопски. Необходимо е да се извърши пластика на скъсаната връзка. Това е оперативна интервенция, чрез която става заместване на увредената структура с трансплантат. Най-често се използва автотрансплантат – сухожилна или лигаментарна тъкан взета от пациента. По-рядко се използва алотрансплантат или изкуствени връзки.


Лечението на коленните увреди трябва да бъде компетентно и навременно, така, както лечението на всеки един здравословен проблем в човешкото тяло.


Артроскопията в ръцете на квалифицирания ортопед е модерен и ефективен метод за лечение. Техниката е миниинвазивна, диагностична и лечебна. Необходима е при проблеми в коляното и в наши дни е достъпна за все по-голям брой пациенти. Операцията е безболезнена и не оставя белези. Тя е и забавна, защото за пръв път във вашия живот, ще видите собственото си коляно от вътрешната му страна в реално време.