За пациента

За пациента / Тазобедрена става / Какво представлява артроскопията на тазобедрената става

ортопед ортопед ортопед

Какво представлява артроскопията на
тазобедрената става?

Какво представлява артроскопията на тазобедрената става?Артроскопията на тазобедрената става, подобно на всички артроскопски процедури,  е минимално инвазивна хирургична интервенция, използвана за визуализация, диагностика и лечение на вътреставните заболявания. С помощта на малки кожни разрези, през които минават специална оптична система и инструменти, се дава възможност на хирурга да извърши оглед на ставата и да извърши различни реконструкции на увредени участъци от нея.

Каква е историята на артроскопията на
тазобедрената става?

 

Началото на тазобедрената артроскопия е поставено в тридесетте години на 20ти век в САЩ. Поради факта, че тазобедрената става е сравнително по - трудно достъпна и е заобиколена от масивна мускулатура и дебела капсула, тя е била и все още продължава да бъде по - малко интересна за артроскопските хирурзи в сравнение с колянната и раменната стави. В последните три десетилетия с развитието на инструментариума и апаратурата, става възможно да се извършват с все по - голям успех различни оперативни процедури върху ставата с помощта на артроскопски асистирани техники.


Какви са предимствата на артроскопската хирургия на тазбедрената става в сравнение с откритата хирургия?


Артроскопската хурургия, включително и тази на тазобедрената става, има следните предимства пред конвенционалните открити оперативни техники:


- по - малки оперативни разрези и по - добър козметичен ефект;
- по - малка следоперативна болка;
- по - бързо следоперативно възстановяване на пациентите;
- по - ниска честота на следоперативните усложнения;

 

Анатомия на тазобедрената става

 

тазобедрена ставаТазобедрената става е изградена от бедрената глава и ямката на таза (ацетабулум ). Освен тези костни елементи, за нормалното функциониране на ставата от особена важност са и някои мекотъканни стуктури - лабрума на ставата, ставните връзки, капсулата и ставния хрущял, увредите на които предствляват основно обект на лечение за артроскопската хирургия.


Ставния хрущял покрива повърхността на главата на бедрената кост и на ацетабулума. Той създава гладка повърхност и при движение с помощта на ставната течност се осъществява минимално триене на костите една спрямо друга.


Ацетабулума е обграден от масивен фиброхрущял, който се нарича нарича лабрум. Лабрума има стабилизираща функция за ставата и увеличава контактната площ в нея.
Капсулата на тазобедрената става е най - масивната в човешкия организъм. Вътрешната повърхност на ставната капсула е покрита с така наречената синовиална мембрана, която произвежда синовиалната течност, смазваща тазобедрената става.

 

Какви заболявания на тазобедрената става могат да се лекуват с артроскопия ?

 

тазобедрена става

Забооляванията на тазобедрената става могат да бъдат лекувани с помощта на консервативни и хирургични методи. Нехирургичното лечение включва покой, физиотерапия и медикаментозно лечение, които могат да намаляват възпалението на ставата . Възпалението е един от нормалните реакции на организма към да нараняване или заболяване . Възпалението на тазобедрената става причинява оток, болка и скованост.

 

 

С помощта на артроскопски асистирани техники могат да бъдат лекувани следните заболявания на тазобедрената става:


- премахване на свободни костни или хрущялни тела от ставата;

- реконструктивни процедури върху ставния хрущял - хондропластика;

- възстановяване или частично премахване на ацетабуларния лабрум;

- лечение на импиндмънта на ставата - остеопластика на бедрената шийка или на ръба на ставната ямка.


Какви изследвания са нужни за да се установят заболяванията на тазобедрената става?
Обикновено първото изследване на тазобедрената става е рентгенографията. За установяване на уврежданията й в някои случаи се налага да бъдат направени специални рентгенови проекции, които да покажат и "скритите" участъци от ставата.


Компютърната томография ( скенер ) е изключително информативноизследване по отношение на костните увреди на ставата и нарушенията в кръвоснабдяването на главата на бедрената кост. 

С помощта на адрено-магнитния резонанс се показват в най - голяма степен увредите на меките тъкани на тазобедрената става - ацетабуларния лабрум, ставната капсула, връзковия апарат, хрущялната тъкан.


В някои по - редки случаи се налага да се извършат и допълнителни изследвания - костна сцинтиграфия, ехография, контрастно изследване на ставата, пункция и др.

 

Как протича артроскопската операция на тазобедрената става?

 

тазобедрена става

Преди оперативната интервенция се извършва оценка от анестезиолога за наличие на придружаващи заболявания и се избира вида на анестезията - обща, спинална или епидурална. Вида на анестезията зависи и от обема на предстоящата процедура и нейната очаквана продължителност. Преди операцията ксракът се поставя на специална приставка към операционната маса, която позволява извършването на контролирана тракция, така че всички отдели на тазобедрената става да бъдат достъпни по време на артроскопията. През разрези с размер 5-7 мм се достига с оптичната система до ставата, същата се оглежда и със специални артроскопски инструменти се извършват необходимите манипулации върху нея.

 

Какво е възстановяването след артроскопия на тазобедрената става?

тазобедрена става проблеми
Артроскопските операции спадат към малните оперативни процедури и те се характеризират с минимална кръвозагуба и бързо възстановяване на функцията на ставата. Въпреки това при някои интервенции се налага да се отбремени крайника за определен период от време, например да се ползват патерици за 15 до 30 дни.
Ортопедът, заедно с рехабилитационния екип, предоставя програма на пациента за поведението му след операцията, което да осигури както необходимия покой на ставата, така и да се поддържа тонуса на мускулатурата и обема на движение в ставата.

 

Какви са възможните усложнения след артроскопия на тазобедрената става?


Усложнения от тазобедрената артроскопия не са чести. Всяка една операция на тазобедрената става, носи малък риск от нараняване на околните нерви или кръвоносни съдове, или самата става. Екстензията, която понякога е необходима за за извършване на процедурата може да доведе до преходни увреди на нервите на дония крайник, изразяващи се в изтръпване и лека болка.
Наред с това, макар и редки, може да бъдат настъпят усложнения като инфекция, както и образуване на кръвни съсиреци в краката (дълбока венозна тромбоза). И двете състояния се профилактират преди и след операцията с антибиотици и антикоагуланти.